Ах, тези пеперудки!

И не мирясват бе! По цял ден само седят и пърхат неистово в кормената ми кухина. Да река дългоочаквания глад, не! И то така я карам вече втора седмица, към трета. А може би най-лошото в тази ситуация е, че това, по своему, неописуемо чувство така ме радваше цяло лято. Не ме остави на мира дори когато надеждата загина. Не разбрах защот така реши да се получи (не че сега по-разбирам). За първи път ми е може би... Ще речеш, едно нормално момиче, след като получи поредния си отказ, ще се сломи, тъга ще налегне в сърцето й, а бурните пепрудки отнове ще замлъкнат траурно. Но не, не стана така. И мечтат да беше разбита и надеждата да бе умряла аз продължих да живея с тази мечта и да копнея с пресъхнала, но все още дишаща, усмивка. Не искам да се затормозявам с поредните безмислени и безпочвени въпроси: „защо така?” и „защо иначе?”. Приех го като онази радост, която не бива да поставям под въпрос, а да отпразнувам, че я имам. И така и направих. Прекарах едно лято в усмивки, милувки, целувки и прегръдки без въпроси, без тормози, щастлива, замечтана и без коварна надежда.
И след кратък период на „отклонение” (ако мога така да определя 2 месеца на недоверие, въпроси, обърквация и дразнение) в друга посока, която с гордост смея да твърдя, че сега загърбих като вариант на „пътя към земята на пеперудките” и отбелязах като „пътя на по-доброто-приятелството”, реших да пробудя моите жадни за ласки пеперудки и да насоча внимането им към онази „радост” която цяло лято топлеше сърцето ми.
Ама да не помислите, че се дразня, че не ме оставят на мира мойте пепрудки, напротив! Просто им се чудя как имат това желание, този копнеж да пърхат за нещо неосъществимо и все пак да ми е хубаво. Чудя се те не разбраха ли, че и да махат с криле и да не махат, няма да постигнат онази поставена им цел (да осъществят контакт с отсрещния лагер на пърхащите пеперудки). Нищо де, аз и на туй съм доволна защото какво по-хубаво да изпитваш щастие и удоволствие от нещо което знаеш, че няма невъзможно да те нарани по какъвто и да е начин? Ми в момента не мога да открия по-чудесно нещо, затова ще подходя по най-размуния начин, ще подхранвам мойте жизнерадостни пеперудки с ябалката на съвършенството и ще се надявам скоро да не ме напуска това неубяснимо, но незаменимо чувство.