Открило бе то, истина една-самота!

Пареща страст полъхва отвън
Безпомощно желание тлее в мен
Неистов копнеж поглъща мисълта.
Смисъл, решение и отговор не ще търся.

Някак празно и невзрачно е немирното поле
Полето от лъжиливи криле на свобода-отрязани жестоко!
В миг обаче откриваш всетърсеното съкровище
Незаменимото спокойствие, неизследваното премеждие.

Утеха няма, но няма и тъга
Скри се в черната си дупка и грозотата
Спокойно е полето, тъжно, но доволно
Копнееше то да прогони злините-ето изгряха звездите!