Tежка въздишка..

И листата вече опадаха, сега всичко се вижда по-ясно.. Виждат се и останалите дървета, и техните листа опадали, зловещо красиви са. И планината се прокрадва зад зградите, студен облак се опитва да я скрие, но някои хълмове, побелели все още, стърчат там гордо.
И мисля си аз как искам топъл черен чай и някой зеленикъв пуловер да ме стопли, мисля си и за уискито, но и с ромче ще се задоволя. Мисля как искам и онез зеленикави кецове, но те чак на Коледа, а сега се замислих и за Коледа. Прищя ми се баничка и блещукаща украса, затъмнена стая и само коледните лампички да премигват в тишината. Обаче мечтата за вълните не бяга, нежно блъскащи се в някой кей, мисля и за допира на слънчевите лъчи и за хладния вкус на бирата в някое плажно капанче. Сега се сетих и за джаза и за блуса..
Търпението ми намалява, а желанието се усилва..
Чудя се аз всеки ден кога ще дойде това лято, не че гоня зимата, напротив, но морето ми липсва. Лъвовете не издържаме дълго без него. А и като се сетя догодина колко незабравимо ще изживеем лятото и тези вълни, лъчите, бирата, джаза и блуса няма да са само в главата ми..
и пак тежка въздишка..