И вървим ние с теб...

Ех то не може инак... и да не мисля то е там в мен нейде заровено в пръстта моя, наречена спомени. И в съответствие на този мой изблик на чувства паметта ми си изигра лоша шега и ми припомни едно мое много любимо стихотворение на Дамян Дамянов от зборника Ти и Аз- И вървим ние с теб...
И вървим ние с теб - два обречени двойника -две тела,
две души в туй човешко кълбо.
И в човешката степ търсим двата разковника,
двете сладки лъжи с едно име "любов".
Търся своя си аз, и ти - своя. Но другаде.
Всред въртопа лица, във кълбото слова.
А пък те са си в нас, може би нейде тука са,
в двете наши сърца. Но не знаем това.
Че мечтата, уви, все мечта си е винаги.
Като сянка лежи все на пътя ни тя.
Все към нея вървим, а тя - все недостигната.
И кога доближим - о, каква ти мечта:
просто образ нелеп, двоен образ в лъжовниясвят, във който грешим, търсим правди.
Кълбо,из което със теб ний вървим, двама двойника,
две тела, две души на едната Любов...