Детското в нас!

Разговора който водя сега ме върна години назад. В един паметен ден когато още учех в 1во СОУ. Беше горещо лято... още Юни месец. Пръскането с вода от тоалетните беше нещо като необходимост. Краят на учебната година наближаваше, а немирните сърца жадуваха за предизвикателства. Решихме, че решението на проблемите ни е една просто-сложна игра на "сражари и апаши"! децата в нас подскачаха, подскачахме и ние... тичане из прохланите коридори на безлюдното даскало изпълваше душите ни с живот... да ние живеехме!
А сега какво, живеем ли? Може би, но много бързаме! За къде, спрете се човеци, няма да испуснете нищо! А ако случайно се страхувате, че утре ще умрете и няма да сте опитали от всичко, недейте ако това се случи вие просто ще умрете! Ще съжелявате ли?-Не! Няма да можете да съжелявате! Смърта е неизбежен факт, да безвремен и непредсказуем, но след нея не знаем какво следва, демек това което е било няма да има и грам значение. Значи нещо сега, после е нищо!

Живейте сега, живейте както трябва, не препускайте през изпитанията и насладите, оставете ги да изрисуват своите отпечатъци в съзнанията ви и в кожите ви! Нека почувствате, че сте били живи, че сте живи, че ще бъдете живи!

***
Да порастнеш бързо не е за гордост
Да забравиш себе си не е за похвала
Да пропуснеш нещо е за съжаление!
Не съжалявай, не изоставай, но и не изпреварвай!