Разочарованието

Романтизмът е общокултурно движение, което започва да се развива от края на XVIII век и постига своя апогей през първите деситилетия на XIX век. То се появява във времето на големите обществени сътресения, като Френската Революция, когато феодалната система напълно се разпада. Освен Революцията от 1789 година, по време на Романтизма се случват и следните исторически събития: Въздигането и управлението на Наполеон, както и въстанието на декабристите в Русия през 1825 година.
Тези събития повлияват върху възгледите на тогавашните хора за живота, затова ключови при описанието на емоционалността в този период са сантиментализмът, меланхолията и песимизмът, а след свалянето на Наполеон, към тях се прибавят и разочарованието и гражданското недоволство.
Главното обяснение за това разочарование се крие в идеологията на гражданската класа, на обикновените граждани и идеите за братство, свобода и равенство, които залягат в основите на идеологията на Революцията. Поколението на романтиците отрича идеалите за всевластието на разума и търси утеха в света на чуствата и емоциите, на силния индивидуализъм.
Едни от най-изявените романтици са Джордж Байрон (1788-1824), Михаил Лермонтов (1814-1841), Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837), Пърси Шели (1792-1822), Самюъл Колридж {1772-1834), Виктор Юго (1805-1885) и други.

Характеристика на романтическата личност:
Бунтар срещу установените модели на мислене и поведение;
Обладан от "Мирова скръб" - носталгия, меланхолия и печал, породени не от конкретни събития, а от цялостното житейско неудовлетворение.

***

Реализмът е литературен метод за обективно отразяване на действителността.
Литературно направление от втората половина на XIX век, което си поставя за цел да извади на показ обществените пороци.

Основната цел на реализма е да покаже вярната картина на обществото. Представят се типични герои при типични обстоятелства. Доминира прозата, като основен жанр е големият роман, като трилогията.

Основните теми са бедността, продажността и предателствата в любовта, както и социалните недъзи като алчността, лицемерието и суетата.

***

Чудите се защо давам тези две понятия (и то с такива подорбности)? И аз се чудя...
Иска ми се да разбера как два толкова различни термина могат да бъдат сложени под един знаментел (независимо, че той е "литература"). Аз не виждам (може би не искам) нищо общо между тях.
Романтизма е една илюзия, може би дори комедия (и тук личното мнение надделя). А реализма е истината, онова което двете ни наивни очи са предназначение да виждат и разбират. Простолюдието осмисля реалноста, възпрема я всесилно и не я поставя под въпрос. А трябва ли да е така?
Ето като представител на това простолюдие аз възприемам реалноста като единствената ми даденост в която не бива да се съмнявам. Онова което виждам, а не разбирам критикувам и поставям под въпрос. А именно романтиката, греховното изкушение... така наречената любов (тук винаги усещам надигащия се спор). Разделям живота си на две крайности "да" и "не" (много неправилен и безвкусен подход). Естествено съм човешко същество и това не се отнася напълно за всичко. Опитвам се по този комичен начин да улесня съществуването си като така се старая да си самоизяснявам "вечните въпроси" (считаме за такива "онова което вълнува юнишите"). И точно за това "не" възприемам (за 18те си години) любовта-"разочарованието"!

P.S. И за да разочаровам онези таящи неистово желанието си за спор ще добавя, че това че ме разочарова не е основание да не мечтая, да не копнея, да не жадувам за тръпка и наслада от допира на съвършенството. Това само доказва, че не съм по-различна от всеки един от вас, но и ме прави уникална по свой недоусмислен и недоизяснен начин.