"Преди години, когато
rock&roll-ът беше млад
и да се свири на китара
не беше още занаят.
Созопол беше малък град,
а аз певец световно непознат.."
На първата снимката майка ми.. На втората е баща ми (в черното) на млади години, не повече от 25 с неговите най-добри приятели..
Рових се из стари вещи на родителите ми пепелници, свещи, прибори, сантиментални подаръци и естествено снимки.. Стари, черно-бели, но пълни с толкова живот. Дори само мирисът ме изпраща в едно друго измерение, там където са правени снимките. Сцени започват да се играят в съзнанието ми, сцени в които може и да не участвам, но усещаното от времето, мястото, дрехите, прическите, знам всичко.. Знам го на изуст, все едно и аз съм там. Преди слушах историите на баба, разказваше ми как майка ми се запознала с баща ми, разказваше за безгрижните им приключения.. Когато се заровя в тези спомени почвам да се пренасям там, нищо че не съм била, не съм го изпитала, пак знам и мечтая, желая.. И какво не бих дала дори за миг да се материализирам в онези "блаженни години" и да нахлузя къса рокля на червени цветя, да разпилея дългите си коси, да тичам в поля от слънчогледи и маргарити, да седна уморена, но все тъй жадна за премеждия, на плажа край бушуващи пламаци и да засвири къдрокос младеж на своята кухарка, а аз като в транс да запея блусът на младата душа..
Какво не бих дала..
