неделя, 2 декември 2007 г.

Остава в сърцето..

Топла чаша чай в ръка и дебела книга с твърди корици (със заглавие Джейн Еър), спокойствието и уединиението ми е пълно. От големите колонки до краката ми звучи нежно Purple, Whitesnake и Bad Company.. Споменът ме разсейва, но няма да го гоня все пак кани в мен онази усмивка, вечната, лятната. Мисълта ми се рее и след всяка изпята и изсвирена песен картините стават все повече и все по-приказни.
Дали зимата ми отне приказката, или просто съм в антракт?
Залезът беше чудесен, цветовете истински и неповторими, вълшебни. Планината се обагри в оранж, а синкавото и сивкавото след минути го погълнаха като в облак от слънчев прах. Очертанията на Витоша са като изрисувани от небесна четка а къщите наоколо, затъмнение и само прозорчетата като коледни лапички блестят в настъпващата нощ..
Ванилия.. ммм спокойствието се превръща в унес, а нежните лирики на Falco ме изпращат в още споменни събития..

***

P.S.Вдъхновението ми дойде от песните Long Live Rock'n'Roll на Rainbow и Breakfast at Tiffanys на Depp Blue Something които са специален поздрав за Миро, Алекс, Ники, Иво, Венко, Мони, Стеф и Радо, мойте любими рокерчета!