Димящото дуло..

Нежно и внимателно почисти револвера си, натика ловко патроните в цефта и за част от секундата се прицели и натисна спусака. Свистящият куршум централно улучи тенекията и професионално не я събори, а само запечата дупки в стените. Женските устни духнаха димящото дуло и с лека самодоволна и горда усмивка отидоха да пресметнат постиженията си. Шпорите тракаха по прашната постинна земя, екваха в полите на близките хълмове и се губеха зад тях. Елегантна кожена ръкавица пое тенекията и две пленително копнеещи очи задоволно погълнаха дупките от куршума.
Женската фигура се отдалечи. Завоевателно се оптправи към една черно-лъскава кобила стояща от страни, спокойно и кротко, чакаща своята господарка да я обязди към следващата им цел.
Слоун яхна верната си другарка и в галоп се отправи към града. Там я чакаше Смайт, нервен и очевидно разгневен. Потропваше по дървения под и неистово гледаше сребърния си ръчен часовник. След поредната проверка на тиктакащата машина погледа му се отправи към залеза. По баира се задаваше черно петно. То галопираше. Смайт сви вежди и влезе в стаята. Седна спокойно на малката прогнила масичка в средата на помещението и отпи от чашата с парещ чай която го чакаше. След минути къдрокосо момиче влезе през отворената врата хвърляйки кожената си щапка в ъгъла. Тя втренчено погледна мъжът, а самодовлната и усмивка не слизаше от нежно очертаното й лице. Грубите ръце на гостът й оставиха чашата и той се изправи тромаво, но завоелирано.
"Чакахте Слоун." промърмори той с раздразнение.
"Знам."отвърна момичето някак доволно.
"Защо не дойде снощи, имахме уговорка"продължи той в същия тон.
"Бях заета."отвърна тя безгрижно и се отправи към дивана до стената. След като се разположи тежко на меката кадифена ковертюра тя отново го погледна и каза: "Знаеш, заета съм."
"С какво толкова бе заета, че не можа да ми отделиш поне час, знаеш колко копнея за тези наши срещи."тонът му бе станал галантен, но все още нервен.
"Знам." Слоун извърна отегчен поглед.
"Искам тази вечер да дойдеш, обещай!" Смайте се приближи към нея и хвана ръката й.
"Ще видя." Слоун отсече и изтръгна китката си с привидно отвръщение.
Мъжът напусна помещението с бърза куцукаща крачка. На излизане се обърна към любимата си и я погледна разочароващо. Когато той излезе Скоун скочи пъргаво от червената кошетка и още по-светкавично се разсъблече. Влезе в съседното помещение където се намираше банята и пусна студеният душ. След като се разхлади тя се оттегли в спалнята си. Мокрото и тяло тежко и уморено се стовари върху копринениете завивки и не помръдна. Сините и кристални очи се залепиха за тавана, а мисълта и препускаше като в галоп. Нямаше да отиде там, той само я използваше, не беше негови играчка, не беше ничия играчка. И отново си спомни. Спомни си за Винс, спомни си неговите нежни ръце по гърба й, спомни си горещите му устни по гърдите си, спомни си лешниковите му очи обгръщащи я в нощта. Спомни си как прекарваше пръсти през рошавите къдрави коси докато с искренна наслада го гледаше как спи всяко утро. Нито Смайт, нито другите можеха да го заменят, това тя разбираше всяка нощ в която се опитваше да убие мъката и болката си в твърд алкохол и неспирен секс. Дори сега бе хванала чешата с уискито и чакаше. Чакаше онова почукване което не след дълго се появи на вратата на спалнята й. И да беше поредния който щеше да я избави и тази нощ. И неговото име не знаеше, не мислеше и да го пита. А той знаеше процедурата.
След половин час, тя бе запалила цигара, седеше само по чаршав на прозореца и чакаше мъжът да напусне домът й. Вгледа се в луната, тя озари измъченото и изстрадало лице на самотницата. А там в луната тя виждаше неговото лице, търсеше го, чакаше го, копнееше го..