Не си представях, че си толкова дребнав!

Попринцип не обичам така да се обръщам към някой, би трябвало в очите да си го кажа и така и искам, но когато съм принудена да се изразявам чрез този метод, нямам избор..

Дребнав си да! Аз смисъл не видях в действията ти и думите ти. Мислех си, че мога да ти се доверя, и за мое нещастие взех, че и го направих (поредната непростима грешка). Ама на ти само в подигравки ми говореше. Трябваше ли да го търпя, да не би да ти бях играчка? Не съжелявам, че те познавах, научи ме на някои полезни неща. Съжелявам, че не се осъзнах по-рано, че допуснах да ме омагьосаш, засмучеш и изплюеш със своята мъжка злоба. Но как и аз наивната глупачка ти говрех в захлас и си мислих куп небивалици и ти вярвах даже. Глупачка, да! Но дребнав си ти да ме съдиш така безцелно, да погубваш едно бъдещо, възможно приятелство или поне познанство, но ти смешно някак си постъпи, не детинско по-скоро, глупаво беше. На "сърдитко" се направи, но вярвай без причина беше, аз продължавам да те уважавам, поне това което беше, онзи който ме плени с лъчезарна усмивка и неповторим чар, мили думи и нежни ласки..
Странно ми е сега, не мога да ти кажа, да споделя как ми е минал деня, липсва ми малко, но избора е твой, аз няма да оспорвам или на глас да негодувам, примирих се вече.. Моята молитва остава, времето да промени и избистри и засенчи миналото, ти някак си да забравиш и аз някак си да забравя и някак си пак да си стиснем ръце и топло да се усмихнем и пак да споделим тревогите си.. Но пак всичко опира до времето.. Баналното клише което така ненавиждам, но уви все уместно, точно и на място..