Свещта догаря болно

Вдъхновена от предстоящото отпразнуване на новата година..
За пореден път усещам как желанието да избия мъката с алкохол ще натделее и този път той няма да е там, за да стисне ръката ми.. а в полунощ надали отново ще получа мечтаната си новогодишна целувка, той няма да е там..
Писна ми от обещания, до гуша ми дойде от надежда, спомени, ласки, а след това студен поглед и мразовито пренебрежение..
Вдъхновена от предстоящото самотно отпразнуване на новата година..

Есенна раздяла

Струната се къса
Но ръката ми рисува
Блусът ни в разкош
С ноти и със туш

Восъкът самотно се топи
Остави фитила да догори
Палитра от есенни капки
Сухи листа и топли шапки

Липсваш ми до болка
Жадувам те толкова
Забрави ти нощите черни
Забрави и обещанията верни

Брулени искри кражат
В подмолен плен ме държат
Бие лудо есенното чувство
Златногорското изкуство

***

Дори сега той ми липсва, защо продължавам да държа на него толкова много, а знам, че той не държи на мен по същия начин..?