Дълго я търсих тази снимка. Търсих я защото в нея се е вселил не само коледния дух, но и някаква самота, жажда за ласки и близост, но също и семейна идилия. Заснежени улици, забързани хора, търсещи себе си и съвършенството на празника в материалното. Безброй малки виктуриански магазинчета, предлагащи антични сувенири, стилни кожени облекла, бляскави аксесоари и безброй други вещи които ще служат за „перфектният подарък”. Сякаш френски ритми се носят във въздуха, цигулки, акордьони, ухание на свещи, топъл хляб.. Париж през 50те, истинска мечта за един ценител на културните ценности, а Париж през 50те в навечерието на Бъдни вечер, хармония, приказка, символична идилия.
Дразня се, да наистина се дразня, защото знам, че трябваше да съм част от онова време. Да бъда красива парижанка с дълго черно кадифено палто, да обхождам Шанзелизе и да харча пари за най-причудливи и ненужни джунджурийки, които всъщност за мен ще са всичко, защото ще са символ на света в който ще живея и ще обичам. Поредната приказна фантазия, поредното неосъществимо съвършенство, поредната епоха в която искам да съм съществувала..
Дразня се, да наистина се дразня, защото знам, че трябваше да съм част от онова време. Да бъда красива парижанка с дълго черно кадифено палто, да обхождам Шанзелизе и да харча пари за най-причудливи и ненужни джунджурийки, които всъщност за мен ще са всичко, защото ще са символ на света в който ще живея и ще обичам. Поредната приказна фантазия, поредното неосъществимо съвършенство, поредната епоха в която искам да съм съществувала..
