Пожелание/обещание?

Какво ти минава през главата като ти кажат "Нова Година, нов късмет"?
Не че аз мога конкретно да си спомня какво се е пръквало в малката ми /понякога празна/ кратуна когато съм го чувала на връх всяка нова година, но определено мога да потвърдя, че тази, или поне до тук изминалите дни, усещането за ново сякаш до сега ми е било напълно чуждо. И, за да не ме разберете криво говоря за усещането от новата година и как с гордо вдигната глава смея да твърдя, че загърбих старата и всичко което се беше опитало да ме сломи.
Усещането, че си някак си по-свободен, по-зрял, помъдрял и не взимаш всичко /което не си заслужава/ така на сериозно е облекчаващо.
Искаше ми се и на мен да простят както аз безпочвено прощавам, но характери колкото щеш, принципи колкото щеш и хора колкото щеш.
И все пак тази година я отбелязах с обещанието към себе си, че няма да се впускам в трагедиите на юношеското съзнание /и мои и чужди/, ще се интересувам само и единствено от онези които се интересуват от мен, ще прощавам, но няма да се задълбочавам, ще живея повече, ще пия повече /ако е възможно/ и на онези които през миналата година "ми дръпнаха шалтера", ако мога тъй да се изразя, само ще пожелая всичко по и най и ако се сърдят за нещо то аз вече съм се извинила, но ако предпочитат да злобеят по мой адрес аз нямам против, така или иначе съм загърбила тези събития, ако те не са по-зло за тях хах.

И като за финал на това новогодишно пожелание/обещание ще кажа само едно наздраве за всички силни, всички слаби, всички мили, всички злобни, всички истински, всички измислени, всички любими и всички омразни хора били, са и ще бъдат част от живота ми!

НАЗДРАВЕ! Кръпката-Изкуственото цвете /със съжеление, че ги има и такива/