hello there, the angel from my nightmare..

Спрях да пиша май..
Доста ми се насъбра, или време нямах.. не знам, малко е объркано.. и това което ще напиша също ще е объркано, но поне ще го излея (като не мога да го кажа на този който трябва)..

Той влезе с гръм и трясък! Не разбра как ме срази още в първия миг.. Все още не знае.. Дали да разбере..? Вече мина много време, а чувствата нито отслабват, нито се губят. Чакат, може би, нещо да се случи.. нямам куража и смелостта.. Помня дори датата.. 26.01.2008.. Той беше там и аз бях там.. не ме забеляза естествено, но аз го забелязах и искарата в мен пламна.. Почти два месеца тихо кротуваше в сърцето ми до 14. 03.2008.. Тогава го усетих да пари.. Мина малко време (27.03.) и се случи онова което не трябваше.. "Краката ми омекнаха, добре, че бях седнала.. погледна ме, аз го погледнах, усетих очите ми да горят, а неговите..? Цяла вечер го гледах.. не ми стигна".. и така и така до днес.. и продължава.. Споделих с хора и съветът им беше все един и същ: "Действай!"..
Сега само се питам ами ако действам и се проваля (както винаги) по-лесно ли ще е да е по-трудно.. не знам за кой път ще цитирам една не толкова любима песен, но вярна "Мечта, мечта, това бе една мечта и ти я прееба!" (в случая преебаното в мечтата е никаквият ми шанс -.-)
"влизай във филма и млъквай"