вторник, 8 юли 2008 г.

(нещо като) дневник.. Глава 1

Ще опитам нещо ново..
Часът е 19:52.. Цял ден си седя в нас, както си седях и вчера и онзи ден и по-онзи ден. Сега слушам StarFM и почна поредната песен, която просто ме блъска към едни отчаяни и смешни мисли. Песента е на Eric Clapton-Wonderful Tonight.. Нежна, красива, истинкса, влюбена.. Ето тази, последната дума ме изнервя постоянно напоследък. И си слушам тази песен и ето той пак е в тъпия skype и аз пак не му пиша, защото знам, че пак ще бъда грубо "отрязана", защото той пак ще е зает.. пфу ако мога така да изразя отчаяно подразнения си поглед точно сега..
Поне другата мисъл, която окопирва депресираното ми съзнание е по-хубава хах мисълта за Metallica и колко не ми се чака до концерта им. Просто чувствам какво ще стане на този концерт: ще изтрещея, ще се кефя, че е рождения ми ден и, че една от любимите ми групи свирят за мен или поне така ще си представя хах.. Ще съм с любими хора, ще пия бира или поне ще черпя и ще умирам от кеф! ДА!
..и пак пфу -( гррр..

20:05 ^^ пак съм се върнала към рок музиката.. плейлиста ми е пълен с прекрасен класически рокендрол, а енергията с която ме зарждат песни като Van Helan-Jump, DIO-Holy Diver, Chuck Berry-Rock and Roll Music.. и тн.. може пък да е достатъчна да се разведря и да не мисля постоянно за онова ужасно нещо дето само ме обърква и ме ядосва хах