Светът ни отесня!

Онази страшно сладка блузка вече не ви става ауу!? Ужас! Или любимите ви дънки вече не се закопчават.. ми растете бе (във всички посоки или насоки)!
Светът също ни отеснява като любимият чифт панталони. Вървиш си по улицата с приятел и срещаш друг познат с негов приятел и в същия момент се оказва, че твоя приятел познава приятеля на твоя познат, който си срещнал на улицата и всъщност се оказва, че те имат общ познат, който пък ти познаваш и кашата е пълна. На всеки му се е случвало това и то няма как да не ви се е. "Всеки познава всеки" това не е само измислица или някакво становище което се е наложило, а си е голата истина!
А от този факт започват и проблемите. Всъщност до един момент е много забавно. Оказва се, че с най-новият си познат имате доста общи приятели, изведнъж има за какво да си говорите. "А знаеш ли "еди кой си"?", "А да бе оня дето ходеше с "еди кой си"!", "Ааа ма и него ли знаеш? А знаеш ли кво се говори за тях, че еди какво си..". Клюкарска му работа според мен, но и аз го правя, но то просто няма как. Забавно е да, но до момента в който нуждата ти от нови компании, с които нямаш нищо общо не стане немислим. Да всеки в един етап започва да изпитва неистова жажда за нови запознанства. Тръпката за нови разговори с нови хора, на нови места става съразмерна с отегчението от старите компании. Това в никакъв случай не значи "Дай да зарежа приятелите си и да търся нови!", напротив, просто всеки има нужда от нови различни неща. Това обаче става много трудно когато "Всеки познава всеки"!
И ето колкото и старания да полагам да намеря нови хора с които да общувам и да се развивам като личност, все не успявам, все ще се намери поне един, който да е близък на новият ми познайник.. и това в най-лошият случай ще е бившото гадже!