Няма кой да ми каже "don't cry"..

"Не плачи"

Под лунните лъчи стоиш ти
Летен дъжд пръска твоите очи
Съвсем сама в нощта
Съвсем сама.. потънала в тъга

И нямаше ли кой да те прегърне
И нямаше ли кой да ти прошепне
„Хей момиче не плачи,
Хей момимче, всичко ще се нареди!”

Искам просто да го чуя.. някой да се сети, че нещо не ми е наред, някой да забележи, че постоянно се преструвам, някой да се поинтересува.. да ме изслуша, а после да каже "не плачи" всичко ще се нареди..
Няма кой.. всички си имат проблеми или обръщат внимание на проблемите на онези, които просто седят и си плачат за тях пред всички.. аз не искам, не мога така! А щом никой не вижда значи просто ще си го държа в мен.. както винаги съм правила..

p.s. Дори тя не го вижда, сестра ми.. за нея всичко е ок, а трябва да ме познава, да знае, че това което вижда е преструвка.. наистина ли мога да се доверя само на нея, изобщо скоро деверявала ли и съм се..? Та ние едва си говорим!