He's got a smile that it seems to me, reminds me of childhood memories..

"He's got a smile that it seems to me
Reminds me of childhood memories
Where everything was as fresh as the bright blue sky
Now and then when I see his face
It takes me away to that special place
And if I stared too long
I'd probably break down and cry.."

Толково ми е странно.. сякъш е съвсем друг човек..
Слушам песни на Контрол.. пуснах си клипчета на концерти от 2003-2004 някъде там.. Гледам снимки.. Спомних си толкова прекрасни неща, как с татко ходихме на техни концерти.. и като малка ме водеше, но като попорастнах и с албума им "Пазете си децата" в мен се роди това пънкарче, което и до днес лудува, вика и подскача при всяко пънк изпълнение което чуе хах.. Беше толкова готино, спомням си колко много се кефех, а татко колко ми се смееше.. Мама казваше, че като малка (4-5 годишна) рокаджийка съм припадала по Наско от БТР хах сигурно съм била наистина сладка.. Но и като порастнах си бях пак такава хах
Чудите се защо съм сложила най-отгоре текста на Sweet Child o' Mine, ми защото началните лирики перфектно описват как се чувствам спрямо един страхотен човек, който все още не мога да възприема, че преди 4-5 години съм гледала на живо и съм подскачала и съм носила вратовръстки само защото и той го е правил, а сега сме приятели, виждаме се, говорим си, споделяме си, танцуваме хаха.. Не знам наистина ми е странно, но е факт, че Петър Станоев е човекът, който ме накара да се влюбя в пънка! Искренно му благодаря за преди.. за сега, за всичко и го обичам! Специален поздрав с една много специална песен "Nothing Else Matters"..