YOU ARE NOTHING BUT A DREAM..

Цяла сутрин седя тук (по пижама естествено), тъпча се с неща, от които само ми се повдига, тъпча се и слушам блус.. Картинката е пркалено жалка!
За пореден път ме забиха шамар, а аз като пълната ината идиотка не се дръпнах, не извърнах лице, просто тихо и кротко го чаках. Както когато се стряскам от нещо независимо, че знам, че ще се случи и ще ме стресне.. Да, наистина е смешно.. и жалко!
За кой ли път си казвам "Няма да се дам, няма да се вържа, не ми е притрябвал мъж, те всичките са идиоти!" и за кой ли път седя и се самосъжелявам "Защо не направих това, може би щях да му привлека вниманието или защо не се облякох еди как си или защо не бях еди коя си?". Да съм друга, ДА! Наистина ми се искаше.. наистина ми се искаше да съм онази, на която той ще обърне внимани, онази която ще забележи, онази на която ще се осмихне и всички онези мигновенни трепети, които просто те запалват отвътре.. Но не, за пореден път съм си аз.. Аз, онази каято седи от страни и само гледа тъжно и мълчаливо, усмихва се престорено и знае, че просто няма смисъл да прави каквито и да е опити..
Да наистина съм лигла, една страхлива лигла, защото дори нямах смелостта да му кажа всичко това.. Но как да кажеш нещо такова на човек като него. То е да си като в онези смешни американски филми където едно невзрачно момиче се влюбва в "звездата" на филма.. Всички знаят, че те са толкова измислени и нереални и всичко това е повече от невъзможно.. Жалко е!
Може би винаги ще си живея в "приказката която сама си сътворих"..