Онази страшно сладка блузка вече не ви става ауу!? Ужас! Или любимите ви дънки вече не се закопчават.. ми растете бе (във всички посоки или насоки)!
Светът също ни отеснява като любимият чифт панталони. Вървиш си по улицата с приятел и срещаш друг познат с негов приятел и в същия момент се оказва, че твоя приятел познава приятеля на твоя познат, който си срещнал на улицата и всъщност се оказва, че те имат общ познат, който пък ти познаваш и кашата е пълна. На всеки му се е случвало това и то няма как да не ви се е. "Всеки познава всеки" това не е само измислица или някакво становище което се е наложило, а си е голата истина!
А от този факт започват и проблемите. Всъщност до един момент е много забавно. Оказва се, че с най-новият си познат имате доста общи приятели, изведнъж има за какво да си говорите. "А знаеш ли "еди кой си"?", "А да бе оня дето ходеше с "еди кой си"!", "Ааа ма и него ли знаеш? А знаеш ли кво се говори за тях, че еди какво си..". Клюкарска му работа според мен, но и аз го правя, но то просто няма как. Забавно е да, но до момента в който нуждата ти от нови компании, с които нямаш нищо общо не стане немислим. Да всеки в един етап започва да изпитва неистова жажда за нови запознанства. Тръпката за нови разговори с нови хора, на нови места става съразмерна с отегчението от старите компании. Това в никакъв случай не значи "Дай да зарежа приятелите си и да търся нови!", напротив, просто всеки има нужда от нови различни неща. Това обаче става много трудно когато "Всеки познава всеки"!
И ето колкото и старания да полагам да намеря нови хора с които да общувам и да се развивам като личност, все не успявам, все ще се намери поне един, който да е близък на новият ми познайник.. и това в най-лошият случай ще е бившото гадже!
четвъртък, 31 юли 2008 г.
сряда, 30 юли 2008 г.
Learn to Live!
Колкото и глупаво и несериозно да звучи все пак ще го кажа: Аз съм на 19 и изпитах тежеста на живота върху себе си!
Най-вероятно тази година няма да имам късмета да съм студентка.. Резултатите от изпитите ми се трагични, да все още имя малка искра в тонела, но аз не мисля, че тя ще бъде достатъчна да запали "огънят". Единственото което ми остана сега е да направя всичко по силите си да се задържа възможно най-дълго на работата която ще почна от утре.
И то всъщност не е каква да е работа. Ще бъде сервитьорка в най-невероятното място в София и това е клуб Backstage. Поне до тука за това, късметът ми още не ми е изиграл номер и всяка минута се надявам нещата да потръгнат там и да ме задържат дори и след лятото.
Е живота ще е много суров от тук нататък, а аз ще трябва да се науча да го живея.. Не знам дали съм готова, но никой не ме пита тъй, че и да съм и да не съм просто ще трябва да се стегна!
Най-вероятно тази година няма да имам късмета да съм студентка.. Резултатите от изпитите ми се трагични, да все още имя малка искра в тонела, но аз не мисля, че тя ще бъде достатъчна да запали "огънят". Единственото което ми остана сега е да направя всичко по силите си да се задържа възможно най-дълго на работата която ще почна от утре.
И то всъщност не е каква да е работа. Ще бъде сервитьорка в най-невероятното място в София и това е клуб Backstage. Поне до тука за това, късметът ми още не ми е изиграл номер и всяка минута се надявам нещата да потръгнат там и да ме задържат дори и след лятото.
Е живота ще е много суров от тук нататък, а аз ще трябва да се науча да го живея.. Не знам дали съм готова, но никой не ме пита тъй, че и да съм и да не съм просто ще трябва да се стегна!
понеделник, 21 юли 2008 г.
клуб "Зад Сцената"
Това стихче беше писано с дни.. малко думи са, но трудно ми беше да ги събера в едно..
Много го мислих, много го мъдрих, много исках всяка пуквичка да е на място.. усещам, че още дълго време ще го преработвам, но искам да бъде споделено..
"Зад Сцената"
Завесата се вдигна за пореден път
Ти сложи маската на дяволът
Режисьорът в сянка и ти шепне
„Влез в този филм, публиката тръпне!”
Поредният Дон Жуан ще си ти
А аз Пепеляшка в твоите очи
Всъщност виждаш ли ме ти?
Прожектори горят лицата ни, боли!
Сценарият пълен с ноти и мечти
Блести в теб звездата
Гасне в мен надеждата
Влизам в този филм и мълча
„Зад сцената” и плача!
Много го мислих, много го мъдрих, много исках всяка пуквичка да е на място.. усещам, че още дълго време ще го преработвам, но искам да бъде споделено..
"Зад Сцената"
Завесата се вдигна за пореден път
Ти сложи маската на дяволът
Режисьорът в сянка и ти шепне
„Влез в този филм, публиката тръпне!”
Поредният Дон Жуан ще си ти
А аз Пепеляшка в твоите очи
Всъщност виждаш ли ме ти?
Прожектори горят лицата ни, боли!
Сценарият пълен с ноти и мечти
Блести в теб звездата
Гасне в мен надеждата
Влизам в този филм и мълча
„Зад сцената” и плача!
(редактирано)
събота, 19 юли 2008 г.
YOU ARE NOTHING BUT A DREAM..
Цяла сутрин седя тук (по пижама естествено), тъпча се с неща, от които само ми се повдига, тъпча се и слушам блус.. Картинката е пркалено жалка!
За пореден път ме забиха шамар, а аз като пълната ината идиотка не се дръпнах, не извърнах лице, просто тихо и кротко го чаках. Както когато се стряскам от нещо независимо, че знам, че ще се случи и ще ме стресне.. Да, наистина е смешно.. и жалко!
За кой ли път си казвам "Няма да се дам, няма да се вържа, не ми е притрябвал мъж, те всичките са идиоти!" и за кой ли път седя и се самосъжелявам "Защо не направих това, може би щях да му привлека вниманието или защо не се облякох еди как си или защо не бях еди коя си?". Да съм друга, ДА! Наистина ми се искаше.. наистина ми се искаше да съм онази, на която той ще обърне внимани, онази която ще забележи, онази на която ще се осмихне и всички онези мигновенни трепети, които просто те запалват отвътре.. Но не, за пореден път съм си аз.. Аз, онази каято седи от страни и само гледа тъжно и мълчаливо, усмихва се престорено и знае, че просто няма смисъл да прави каквито и да е опити..
Да наистина съм лигла, една страхлива лигла, защото дори нямах смелостта да му кажа всичко това.. Но как да кажеш нещо такова на човек като него. То е да си като в онези смешни американски филми където едно невзрачно момиче се влюбва в "звездата" на филма.. Всички знаят, че те са толкова измислени и нереални и всичко това е повече от невъзможно.. Жалко е!
Може би винаги ще си живея в "приказката която сама си сътворих"..
За пореден път ме забиха шамар, а аз като пълната ината идиотка не се дръпнах, не извърнах лице, просто тихо и кротко го чаках. Както когато се стряскам от нещо независимо, че знам, че ще се случи и ще ме стресне.. Да, наистина е смешно.. и жалко!
За кой ли път си казвам "Няма да се дам, няма да се вържа, не ми е притрябвал мъж, те всичките са идиоти!" и за кой ли път седя и се самосъжелявам "Защо не направих това, може би щях да му привлека вниманието или защо не се облякох еди как си или защо не бях еди коя си?". Да съм друга, ДА! Наистина ми се искаше.. наистина ми се искаше да съм онази, на която той ще обърне внимани, онази която ще забележи, онази на която ще се осмихне и всички онези мигновенни трепети, които просто те запалват отвътре.. Но не, за пореден път съм си аз.. Аз, онази каято седи от страни и само гледа тъжно и мълчаливо, усмихва се престорено и знае, че просто няма смисъл да прави каквито и да е опити..
Да наистина съм лигла, една страхлива лигла, защото дори нямах смелостта да му кажа всичко това.. Но как да кажеш нещо такова на човек като него. То е да си като в онези смешни американски филми където едно невзрачно момиче се влюбва в "звездата" на филма.. Всички знаят, че те са толкова измислени и нереални и всичко това е повече от невъзможно.. Жалко е!
Може би винаги ще си живея в "приказката която сама си сътворих"..
събота, 12 юли 2008 г.
Няма кой да ми каже "don't cry"..
"Не плачи"
Под лунните лъчи стоиш ти
Летен дъжд пръска твоите очи
Съвсем сама в нощта
Съвсем сама.. потънала в тъга
И нямаше ли кой да те прегърне
И нямаше ли кой да ти прошепне
„Хей момиче не плачи,
Хей момимче, всичко ще се нареди!”
Искам просто да го чуя.. някой да се сети, че нещо не ми е наред, някой да забележи, че постоянно се преструвам, някой да се поинтересува.. да ме изслуша, а после да каже "не плачи" всичко ще се нареди..
Няма кой.. всички си имат проблеми или обръщат внимание на проблемите на онези, които просто седят и си плачат за тях пред всички.. аз не искам, не мога така! А щом никой не вижда значи просто ще си го държа в мен.. както винаги съм правила..
p.s. Дори тя не го вижда, сестра ми.. за нея всичко е ок, а трябва да ме познава, да знае, че това което вижда е преструвка.. наистина ли мога да се доверя само на нея, изобщо скоро деверявала ли и съм се..? Та ние едва си говорим!
Под лунните лъчи стоиш ти
Летен дъжд пръска твоите очи
Съвсем сама в нощта
Съвсем сама.. потънала в тъга
И нямаше ли кой да те прегърне
И нямаше ли кой да ти прошепне
„Хей момиче не плачи,
Хей момимче, всичко ще се нареди!”
Искам просто да го чуя.. някой да се сети, че нещо не ми е наред, някой да забележи, че постоянно се преструвам, някой да се поинтересува.. да ме изслуша, а после да каже "не плачи" всичко ще се нареди..
Няма кой.. всички си имат проблеми или обръщат внимание на проблемите на онези, които просто седят и си плачат за тях пред всички.. аз не искам, не мога така! А щом никой не вижда значи просто ще си го държа в мен.. както винаги съм правила..
p.s. Дори тя не го вижда, сестра ми.. за нея всичко е ок, а трябва да ме познава, да знае, че това което вижда е преструвка.. наистина ли мога да се доверя само на нея, изобщо скоро деверявала ли и съм се..? Та ние едва си говорим!
сряда, 9 юли 2008 г.
Black&White
Време за промяна мили мои! :)
Надявам се новото обзавеждане да ви харесва хах
Може за някои да е прекалено.. объркващо, хаотично и неразбираемо, но все пак това съм аз хах
П.П.
[16:42:00] Cherniq says: стискам палци всичко да е ок
[16:42:02] Cherniq says: с теб поне
[16:42:26] Des says: еми аз съм на 19 и съм пълна шматка и ненормалница всичко ще е тип топ ;)
[16:42:49] Cherniq says: :D
Наздраве, искренно ваша CrazyDiamond!
Надявам се новото обзавеждане да ви харесва хах
Може за някои да е прекалено.. объркващо, хаотично и неразбираемо, но все пак това съм аз хах
П.П.
[16:42:00] Cherniq says: стискам палци всичко да е ок
[16:42:02] Cherniq says: с теб поне
[16:42:26] Des says: еми аз съм на 19 и съм пълна шматка и ненормалница всичко ще е тип топ ;)
[16:42:49] Cherniq says: :D
Наздраве, искренно ваша CrazyDiamond!
He's got a smile that it seems to me, reminds me of childhood memories..
"He's got a smile that it seems to me
Reminds me of childhood memories
Where everything was as fresh as the bright blue sky
Now and then when I see his face
It takes me away to that special place
And if I stared too long
I'd probably break down and cry.."
Толково ми е странно.. сякъш е съвсем друг човек..
Слушам песни на Контрол.. пуснах си клипчета на концерти от 2003-2004 някъде там.. Гледам снимки.. Спомних си толкова прекрасни неща, как с татко ходихме на техни концерти.. и като малка ме водеше, но като попорастнах и с албума им "Пазете си децата" в мен се роди това пънкарче, което и до днес лудува, вика и подскача при всяко пънк изпълнение което чуе хах.. Беше толкова готино, спомням си колко много се кефех, а татко колко ми се смееше.. Мама казваше, че като малка (4-5 годишна) рокаджийка съм припадала по Наско от БТР хах сигурно съм била наистина сладка.. Но и като порастнах си бях пак такава хах
Чудите се защо съм сложила най-отгоре текста на Sweet Child o' Mine, ми защото началните лирики перфектно описват как се чувствам спрямо един страхотен човек, който все още не мога да възприема, че преди 4-5 години съм гледала на живо и съм подскачала и съм носила вратовръстки само защото и той го е правил, а сега сме приятели, виждаме се, говорим си, споделяме си, танцуваме хаха.. Не знам наистина ми е странно, но е факт, че Петър Станоев е човекът, който ме накара да се влюбя в пънка! Искренно му благодаря за преди.. за сега, за всичко и го обичам! Специален поздрав с една много специална песен "Nothing Else Matters"..
Reminds me of childhood memories
Where everything was as fresh as the bright blue sky
Now and then when I see his face
It takes me away to that special place
And if I stared too long
I'd probably break down and cry.."
Толково ми е странно.. сякъш е съвсем друг човек..
Слушам песни на Контрол.. пуснах си клипчета на концерти от 2003-2004 някъде там.. Гледам снимки.. Спомних си толкова прекрасни неща, как с татко ходихме на техни концерти.. и като малка ме водеше, но като попорастнах и с албума им "Пазете си децата" в мен се роди това пънкарче, което и до днес лудува, вика и подскача при всяко пънк изпълнение което чуе хах.. Беше толкова готино, спомням си колко много се кефех, а татко колко ми се смееше.. Мама казваше, че като малка (4-5 годишна) рокаджийка съм припадала по Наско от БТР хах сигурно съм била наистина сладка.. Но и като порастнах си бях пак такава хах
Чудите се защо съм сложила най-отгоре текста на Sweet Child o' Mine, ми защото началните лирики перфектно описват как се чувствам спрямо един страхотен човек, който все още не мога да възприема, че преди 4-5 години съм гледала на живо и съм подскачала и съм носила вратовръстки само защото и той го е правил, а сега сме приятели, виждаме се, говорим си, споделяме си, танцуваме хаха.. Не знам наистина ми е странно, но е факт, че Петър Станоев е човекът, който ме накара да се влюбя в пънка! Искренно му благодаря за преди.. за сега, за всичко и го обичам! Специален поздрав с една много специална песен "Nothing Else Matters"..
вторник, 8 юли 2008 г.
(нещо като) дневник.. Глава 1
Ще опитам нещо ново..
Часът е 19:52.. Цял ден си седя в нас, както си седях и вчера и онзи ден и по-онзи ден. Сега слушам StarFM и почна поредната песен, която просто ме блъска към едни отчаяни и смешни мисли. Песента е на Eric Clapton-Wonderful Tonight.. Нежна, красива, истинкса, влюбена.. Ето тази, последната дума ме изнервя постоянно напоследък. И си слушам тази песен и ето той пак е в тъпия skype и аз пак не му пиша, защото знам, че пак ще бъда грубо "отрязана", защото той пак ще е зает.. пфу ако мога така да изразя отчаяно подразнения си поглед точно сега..
Поне другата мисъл, която окопирва депресираното ми съзнание е по-хубава хах мисълта за Metallica и колко не ми се чака до концерта им. Просто чувствам какво ще стане на този концерт: ще изтрещея, ще се кефя, че е рождения ми ден и, че една от любимите ми групи свирят за мен или поне така ще си представя хах.. Ще съм с любими хора, ще пия бира или поне ще черпя и ще умирам от кеф! ДА!
..и пак пфу -( гррр..
20:05 ^^ пак съм се върнала към рок музиката.. плейлиста ми е пълен с прекрасен класически рокендрол, а енергията с която ме зарждат песни като Van Helan-Jump, DIO-Holy Diver, Chuck Berry-Rock and Roll Music.. и тн.. може пък да е достатъчна да се разведря и да не мисля постоянно за онова ужасно нещо дето само ме обърква и ме ядосва хах
Часът е 19:52.. Цял ден си седя в нас, както си седях и вчера и онзи ден и по-онзи ден. Сега слушам StarFM и почна поредната песен, която просто ме блъска към едни отчаяни и смешни мисли. Песента е на Eric Clapton-Wonderful Tonight.. Нежна, красива, истинкса, влюбена.. Ето тази, последната дума ме изнервя постоянно напоследък. И си слушам тази песен и ето той пак е в тъпия skype и аз пак не му пиша, защото знам, че пак ще бъда грубо "отрязана", защото той пак ще е зает.. пфу ако мога така да изразя отчаяно подразнения си поглед точно сега..
Поне другата мисъл, която окопирва депресираното ми съзнание е по-хубава хах мисълта за Metallica и колко не ми се чака до концерта им. Просто чувствам какво ще стане на този концерт: ще изтрещея, ще се кефя, че е рождения ми ден и, че една от любимите ми групи свирят за мен или поне така ще си представя хах.. Ще съм с любими хора, ще пия бира или поне ще черпя и ще умирам от кеф! ДА!
..и пак пфу -( гррр..
20:05 ^^ пак съм се върнала към рок музиката.. плейлиста ми е пълен с прекрасен класически рокендрол, а енергията с която ме зарждат песни като Van Helan-Jump, DIO-Holy Diver, Chuck Berry-Rock and Roll Music.. и тн.. може пък да е достатъчна да се разведря и да не мисля постоянно за онова ужасно нещо дето само ме обърква и ме ядосва хах
понеделник, 7 юли 2008 г.
събота, 5 юли 2008 г.
Now and then when I see his face he takes me away to that special place..
Привет след поредното затишие :)
Ще започна този месец с едно чисто ново мое произведение..
Твойте френско „р”
Мисълта ми в нищото потрака
Часовникът бавно си тиктака
Радиото леко изпращя във захлас
Отмери часът на твоят глас
„Един танц мадам” подаде ми ръка
Потръпнах леко и отпуснах свойте крака
Твойто френско „р” рисува сънен цвят
А китарата ти топли моят лунен свят
Стари ретро ноти бягаха в нощта
Музиката им искам да ти споделя
Още една Събота вечер, не спи града
Попадна пак в музикалната мъгла
„Един танц мадам” подаде ми ръка
Потръпнах леко и отпуснах свойте крака
Твойто френско „р” рисува сънен цвят
А китарата ти топли моят лунен свят
Не мисля, аз мълча
Не искам друго, аз летя
Но не е слуачаен час
Този танц събра ни нас
Специално е това послание! Все още не е е стигнало до онзи за когото е посветено и тези, които ме познават ще знаят, че моята срамежлива личност никога няма да се разкрие така пред когото и да било, пък и наистина било той един прекрасен мъж-мечта. Мечтите понякога си остават мечти колкото и нормално да е от страна на мечтателя да се опита да ги збъдне. Тази моя мечта ще предпочета да я оставя само мечта и ще се отдам на сладките приказки, в които тя ме вкарва, ще им се наслаждавам колкото кратички да са те. Ще пазя всеки неволен поглед придружен с нежна усмивка, ще запаметявам всяка изречена дума, всяка прегрътка и всяка целувка, а пожелая ли повече просто ще си спомня всичко това и ще си напомня, че трябва да съм благодарна, че поне е някаква малка част от моят живот. Щастлива съм дори и с това, щастлива съм, доволна съм, безнадеждно влюбена, но щастлива :)
И винаги ще си остана романтичката, влюбената в мечтите и винаги ще съм щастлива!
Ще започна този месец с едно чисто ново мое произведение..
Твойте френско „р”
Мисълта ми в нищото потрака
Часовникът бавно си тиктака
Радиото леко изпращя във захлас
Отмери часът на твоят глас
„Един танц мадам” подаде ми ръка
Потръпнах леко и отпуснах свойте крака
Твойто френско „р” рисува сънен цвят
А китарата ти топли моят лунен свят
Стари ретро ноти бягаха в нощта
Музиката им искам да ти споделя
Още една Събота вечер, не спи града
Попадна пак в музикалната мъгла
„Един танц мадам” подаде ми ръка
Потръпнах леко и отпуснах свойте крака
Твойто френско „р” рисува сънен цвят
А китарата ти топли моят лунен свят
Не мисля, аз мълча
Не искам друго, аз летя
Но не е слуачаен час
Този танц събра ни нас
Специално е това послание! Все още не е е стигнало до онзи за когото е посветено и тези, които ме познават ще знаят, че моята срамежлива личност никога няма да се разкрие така пред когото и да било, пък и наистина било той един прекрасен мъж-мечта. Мечтите понякога си остават мечти колкото и нормално да е от страна на мечтателя да се опита да ги збъдне. Тази моя мечта ще предпочета да я оставя само мечта и ще се отдам на сладките приказки, в които тя ме вкарва, ще им се наслаждавам колкото кратички да са те. Ще пазя всеки неволен поглед придружен с нежна усмивка, ще запаметявам всяка изречена дума, всяка прегрътка и всяка целувка, а пожелая ли повече просто ще си спомня всичко това и ще си напомня, че трябва да съм благодарна, че поне е някаква малка част от моят живот. Щастлива съм дори и с това, щастлива съм, доволна съм, безнадеждно влюбена, но щастлива :)
И винаги ще си остана романтичката, влюбената в мечтите и винаги ще съм щастлива!
Абонамент за:
Публикации (Atom)