Girls like her can have it all, but girls like me can beat the sh*t out of girls like her!

Някаква нечовешка женска злоба хаха добре, че ми мина (благодарско на момчетата от Perfect Skies)..
Имам два варианта:
1ви-Да заеба всичко и move along, все едно нищо не е било (въпреки, че има несъгласия за това решение)
2ро-Да продължавам, да не спирам да се излагам и да задълбочавам докато не стане нещо (това решение има 2 под изхода)
1ви под изход-да стане някакво чудо и да съм щастлива най-накрая.
2ри под изход-да боли нечовешки много защото съм избрала 2то решение..

Май май върви на към 2рото и от двете хахаха
"You have one life, you can never live twice" sooo не ми пука! хаха

пз Perfect Skies-What my life's all about

Виновна съм..

Дълго време се опитвам да придам един интелигентен вид на този блог.. Дълго мисля как най-добре да се изразя и после още толкова, за да го напиша още по-добре.. Очевидно е, че опитите ми не се получават затова просто ще почна да си пиша всичко така както цъфне в главата ми!
Не знам защо не пиша по-често, обикновено доста ми помага когато си излея всичко в нова публикация. Особено в последните няколко дни имам огромна нужда да свържа и напиша всичко случващо се.. не го направих веднага и сега ми е много каша. Ще се опитам да си систематизирам последните 2 седмици, но не обещавам, че ако някой го прочете ще схване хах..
Определено всичко се случи светкавично.. дори по-светкавично от обикновено. Различното беше, че не бях пияна, което просто толкова много говори за мен, че не знам какво друго мога да кажа. Идея си нямам как стана, изведнъж започна с пълна газ, обаче до там.. Разговори, намеквания, свалки ако искате, но... цитирам breaking benjamin: "something's getting in the way..". От една страна жаждата да си го кажа и да получа очакваня отговор не ме оставя на мира, но за разлика от минали дни по някакъв необясним начин се сдържам и изчаквам.. Би било доста добре, защото обикновено проблема ми е точно там, но то не се изясняват нещата колкото и да чакам. Дори бих казала, че ми става все по-объркано.. Причината е каквато беше и миналия път (до колкото успях да определя причина миналия път).. "бившата"! И то не просто бившата, а Бившата с главно Б.. И бихте си казали "Не тя няма да повтори стара грешка", но на-повтарям. Сякаш е нарочно.. всъщност всеки би си го казал.. всъщност сякаш аз нарочно си го причинявам! Изводите винаги са такива, аз съм си виновна.. и когато пак се озова на рамото на някоя приятелка и чуя думите "не плачи, не си виновна" просто ще трябва да се изсмея и да кажа "да ама съм виновна".
Още нищо не е станало, поне не на практика и от двете страни, не мога да кажа нищо обаче за себе си и това което става "отвътре". Надежда има както винаги, надеждата е, че в някои етап мозъка ми ще почне да функционира като мозъка на нормално момиче което не иска да се самонаранява и ще се спася.. но до сега не сме станали свидетели на подобно явление тъй че сами си правете изводите колко голяма е тази надежда..

Имало едно време..

Всички приказки започват и свършват по един и същи начин, това го установих последните няколко месеци.
Всеки ден чета детски приказки, опитвам се да забавлявам 5 годишни малчугани, които си нямат и на понятие, че всъщност така не става. Пепеляшка винаги се жени за принца, Снежанка винаги бива спасявана, а Спящата Красавица е просто неустоима и на сутринта. Не че имам нещо против приказките, все още съм лудо влюбена в Питър Пан, но Ниделандия не съществува. За мен да разбера това беше по-голям шок от колкото когато разбрах за Дядо Коледа. Друга ми е мисълта обаче. Жал ми е за момиченцата и момченцата които ще трябва да се разочароват в близкото бъдеще. Спящите Красавици всъщност са кучките които получават всичко, Снежанките са онези красиви и неземно добри момичета, които нито можеш да мразиш нито да харесваш, а Пепеляшките никога не получават принца. Звуча сигурно като някоя напълно отчаяна от любовта. Не е така, не съм обичала и не съм била обичана, за да съм разочарована, но определено съм си реалист. Сигурно е глупаво да говоря като нямам личен опит и може би не е на 100% вярно, но някъде в изреченото има истина.
Също е доста странно, че си го мисля точно сега.. сега когато след година и нещо се осмелих отново да си пусна онази песен и чувството беше повече от великолепно, отдъхнах си сякаш. Отдъхнах си, едно защото не изпитвам онова което изпитвах когато я чух за първи път и определено не изпитвам онова което изпитвах когато я чух за последен път и второ, че сега е нещо друго. Не е нещо, дори не е много, но е достатъчно поне за малко да ми размърда ежедневието, а аз имам нужда. Онези дни в месеца сякаш вече не са ми достатъчни, въпреки, че още ги чакам с изумително нетърпение и когато настъпи вечерта разпускането е повече от експлозивно ако мога така да се изразя хах.

Поредната пиянска вечер с шефката странно е как от лигните стигам до великите мисловни дейности, ще взема по изпитите да ходя с бира, може пък да има ефект :)