Имало едно време..

Всички приказки започват и свършват по един и същи начин, това го установих последните няколко месеци.
Всеки ден чета детски приказки, опитвам се да забавлявам 5 годишни малчугани, които си нямат и на понятие, че всъщност така не става. Пепеляшка винаги се жени за принца, Снежанка винаги бива спасявана, а Спящата Красавица е просто неустоима и на сутринта. Не че имам нещо против приказките, все още съм лудо влюбена в Питър Пан, но Ниделандия не съществува. За мен да разбера това беше по-голям шок от колкото когато разбрах за Дядо Коледа. Друга ми е мисълта обаче. Жал ми е за момиченцата и момченцата които ще трябва да се разочароват в близкото бъдеще. Спящите Красавици всъщност са кучките които получават всичко, Снежанките са онези красиви и неземно добри момичета, които нито можеш да мразиш нито да харесваш, а Пепеляшките никога не получават принца. Звуча сигурно като някоя напълно отчаяна от любовта. Не е така, не съм обичала и не съм била обичана, за да съм разочарована, но определено съм си реалист. Сигурно е глупаво да говоря като нямам личен опит и може би не е на 100% вярно, но някъде в изреченото има истина.
Също е доста странно, че си го мисля точно сега.. сега когато след година и нещо се осмелих отново да си пусна онази песен и чувството беше повече от великолепно, отдъхнах си сякаш. Отдъхнах си, едно защото не изпитвам онова което изпитвах когато я чух за първи път и определено не изпитвам онова което изпитвах когато я чух за последен път и второ, че сега е нещо друго. Не е нещо, дори не е много, но е достатъчно поне за малко да ми размърда ежедневието, а аз имам нужда. Онези дни в месеца сякаш вече не са ми достатъчни, въпреки, че още ги чакам с изумително нетърпение и когато настъпи вечерта разпускането е повече от експлозивно ако мога така да се изразя хах.

Поредната пиянска вечер с шефката странно е как от лигните стигам до великите мисловни дейности, ще взема по изпитите да ходя с бира, може пък да има ефект :)