събота, 24 януари 2009 г.

Виновна съм..

Дълго време се опитвам да придам един интелигентен вид на този блог.. Дълго мисля как най-добре да се изразя и после още толкова, за да го напиша още по-добре.. Очевидно е, че опитите ми не се получават затова просто ще почна да си пиша всичко така както цъфне в главата ми!
Не знам защо не пиша по-често, обикновено доста ми помага когато си излея всичко в нова публикация. Особено в последните няколко дни имам огромна нужда да свържа и напиша всичко случващо се.. не го направих веднага и сега ми е много каша. Ще се опитам да си систематизирам последните 2 седмици, но не обещавам, че ако някой го прочете ще схване хах..
Определено всичко се случи светкавично.. дори по-светкавично от обикновено. Различното беше, че не бях пияна, което просто толкова много говори за мен, че не знам какво друго мога да кажа. Идея си нямам как стана, изведнъж започна с пълна газ, обаче до там.. Разговори, намеквания, свалки ако искате, но... цитирам breaking benjamin: "something's getting in the way..". От една страна жаждата да си го кажа и да получа очакваня отговор не ме оставя на мира, но за разлика от минали дни по някакъв необясним начин се сдържам и изчаквам.. Би било доста добре, защото обикновено проблема ми е точно там, но то не се изясняват нещата колкото и да чакам. Дори бих казала, че ми става все по-объркано.. Причината е каквато беше и миналия път (до колкото успях да определя причина миналия път).. "бившата"! И то не просто бившата, а Бившата с главно Б.. И бихте си казали "Не тя няма да повтори стара грешка", но на-повтарям. Сякаш е нарочно.. всъщност всеки би си го казал.. всъщност сякаш аз нарочно си го причинявам! Изводите винаги са такива, аз съм си виновна.. и когато пак се озова на рамото на някоя приятелка и чуя думите "не плачи, не си виновна" просто ще трябва да се изсмея и да кажа "да ама съм виновна".
Още нищо не е станало, поне не на практика и от двете страни, не мога да кажа нищо обаче за себе си и това което става "отвътре". Надежда има както винаги, надеждата е, че в някои етап мозъка ми ще почне да функционира като мозъка на нормално момиче което не иска да се самонаранява и ще се спася.. но до сега не сме станали свидетели на подобно явление тъй че сами си правете изводите колко голяма е тази надежда..