Пакетче салфетки вързано с червена панделка

Измина близо година и половина..
С всички усилия бях построила моята стена, тухличка по тухличка я бях градила, усърдно и прилежно, вярвайки, че тя ще издържи на всяка буря или поне на онази от преди година и половина..
И всъщност не вярвах, че стената ще ми потрябва, просто по навик беше там..
Нямах основание да вярвам, че бурята ще се върне..
Всъщност тя се опита един път, черните облаци се бяха скупчили над мен много заплашително, но аз предвидливо си носех чадърче и бързо застанах зад моята стена..
Така и не заваля..
Но видиш ли онзи ден тя, бурята, просто си връхлетя!
Да! Нямаше струпване на черни облаци да ме предупредят да си извадя чадъра, хич даже..
Напротив грееше нежно слънце, беше по зелено от обикновеното, а "птичките" не пееха, по-скоро въздишаха..
Да точно така, те въздишаха..
..
...
....
Трудно е много слаба думичка, а е жалко, че не се сещам за по-силната..
..
Хората правят грешки нали, но не е ли истински жалко когато ги повтарят и то най-вече тогава когато са се зарекли повече да не става така..
Иска ми се да си кажа "случва се" и "не, не е жалко, просто човешко" и все пак не го правя, а точно обратното..
Иска ми се да вярвам в нещо, в каквото и да е..
Да вярвам примерно, че има съдба и тя ще се погрижи за моето.. хмм щастие?
Да вярвам, че "там за мен има някой"..
Да вярвам, че всяко зло е за добро..
Да вярвам, че не бива да съжалявам..
Старнното е, че много често повтарям тези неща на мои близки, понякога думите изкачат самички и се усеща как смисъла им се е загубил с времето, но учудващо-звучат достоверно..
Понякога казвам, че вярвам в тях, но пак смисъла им се е загубил вече..
..
...
А знаете ли кое е най-странното.. най-забавното? Че аз сама съборих стената! Да ей така я бутнах с голи ръчички и пак забавно беше, че не беше трудно и изведнъж осъзнах, че аз всъщност хич не съм се била потрудила да я направя издръжлива..
.
.
.
.
.
.
.
.
Пазя си ги още.. салфетките вързани с червена панделка..
Не е надежда, нито жажда за изминали, забравени, преживяни времена..
Просто спомен..
Нещо специално..
Нещо свършено!