Пакетче салфетки вързано с червена панделка

Измина близо година и половина..
С всички усилия бях построила моята стена, тухличка по тухличка я бях градила, усърдно и прилежно, вярвайки, че тя ще издържи на всяка буря или поне на онази от преди година и половина..
И всъщност не вярвах, че стената ще ми потрябва, просто по навик беше там..
Нямах основание да вярвам, че бурята ще се върне..
Всъщност тя се опита един път, черните облаци се бяха скупчили над мен много заплашително, но аз предвидливо си носех чадърче и бързо застанах зад моята стена..
Така и не заваля..
Но видиш ли онзи ден тя, бурята, просто си връхлетя!
Да! Нямаше струпване на черни облаци да ме предупредят да си извадя чадъра, хич даже..
Напротив грееше нежно слънце, беше по зелено от обикновеното, а "птичките" не пееха, по-скоро въздишаха..
Да точно така, те въздишаха..
..
...
....
Трудно е много слаба думичка, а е жалко, че не се сещам за по-силната..
..
Хората правят грешки нали, но не е ли истински жалко когато ги повтарят и то най-вече тогава когато са се зарекли повече да не става така..
Иска ми се да си кажа "случва се" и "не, не е жалко, просто човешко" и все пак не го правя, а точно обратното..
Иска ми се да вярвам в нещо, в каквото и да е..
Да вярвам примерно, че има съдба и тя ще се погрижи за моето.. хмм щастие?
Да вярвам, че "там за мен има някой"..
Да вярвам, че всяко зло е за добро..
Да вярвам, че не бива да съжалявам..
Старнното е, че много често повтарям тези неща на мои близки, понякога думите изкачат самички и се усеща как смисъла им се е загубил с времето, но учудващо-звучат достоверно..
Понякога казвам, че вярвам в тях, но пак смисъла им се е загубил вече..
..
...
А знаете ли кое е най-странното.. най-забавното? Че аз сама съборих стената! Да ей така я бутнах с голи ръчички и пак забавно беше, че не беше трудно и изведнъж осъзнах, че аз всъщност хич не съм се била потрудила да я направя издръжлива..
.
.
.
.
.
.
.
.
Пазя си ги още.. салфетките вързани с червена панделка..
Не е надежда, нито жажда за изминали, забравени, преживяни времена..
Просто спомен..
Нещо специално..
Нещо свършено!

P.I.F.-Всеки Ден

Копче

Мечтаех си сънливо
В утринна мъгла
Ръце около теб бях обвила
И исках времето да спра

Цяла нощ не мигнах
Гледах те и мислих
Усещах тънката връвчица
Да се търка в мойта шия

Знаех, че това е малко повече от блян
Знаех, че ще свърши този сън
И единственото с което ме остави
За теб да ми припомня-мъничко зелено копче

То ще топли моята душа
Но ще ме пази ли от самота
Ще ме прегърне ли когато плача
Когато мечтая с мен ли ще се радва

То е тук когато теб те няма
И горещо пази спомена за тебе
Обещавам няма да те забравя
Докато е още в мене

..........

Отмина и поредния ден препълнен с размисли. Чувството, че мислите ми са на повторение е все по-силно. Не мога и очевидно не искам да си го избия от главата. Сякаш лицето му се е запечатало като петно пред очите ми. Опитвам се да се отпусна, да вдишам дълбоко студеният вятър, да го усетя как разрязва бузите ми, да почувствам някаква различна, проста болка. Не беше ли достатъчно, че се заблудих в чувствата му, не беше ли достатъчно, че чаках да се реши, не беше ли достатъчно, че правех и правя всичко за него, че му помагах и продължавам да помагам, че бях и съм до него, че го слушам, че го желая, че не искам изобщо много? Явно нищо от това не е достатъчно... явно аз не съм достатъчна...

Бербел Мор

Поръчки до вселената: Наръчник за изпълняване на желания на Бербел Мор

Тази мъничка книжка ще промени живота ми, сигурна съм!
Знаех за всичките неща които пише в нея, но някак си като ги прочетох така в едно и записани по такъв интересен, забавен и детски начин взех, че наистина повярвах и опитах.
Вчера когато прочетох книжката си направих една мъничка безобидна поръчка и наистина стана! Някой би казал съвпадение, не аз казвам, че действа!
Препоръчвам тази книга, наистина променя животи или поне внася много надежда!

Girls like her can have it all, but girls like me can beat the sh*t out of girls like her!

Някаква нечовешка женска злоба хаха добре, че ми мина (благодарско на момчетата от Perfect Skies)..
Имам два варианта:
1ви-Да заеба всичко и move along, все едно нищо не е било (въпреки, че има несъгласия за това решение)
2ро-Да продължавам, да не спирам да се излагам и да задълбочавам докато не стане нещо (това решение има 2 под изхода)
1ви под изход-да стане някакво чудо и да съм щастлива най-накрая.
2ри под изход-да боли нечовешки много защото съм избрала 2то решение..

Май май върви на към 2рото и от двете хахаха
"You have one life, you can never live twice" sooo не ми пука! хаха

пз Perfect Skies-What my life's all about

Виновна съм..

Дълго време се опитвам да придам един интелигентен вид на този блог.. Дълго мисля как най-добре да се изразя и после още толкова, за да го напиша още по-добре.. Очевидно е, че опитите ми не се получават затова просто ще почна да си пиша всичко така както цъфне в главата ми!
Не знам защо не пиша по-често, обикновено доста ми помага когато си излея всичко в нова публикация. Особено в последните няколко дни имам огромна нужда да свържа и напиша всичко случващо се.. не го направих веднага и сега ми е много каша. Ще се опитам да си систематизирам последните 2 седмици, но не обещавам, че ако някой го прочете ще схване хах..
Определено всичко се случи светкавично.. дори по-светкавично от обикновено. Различното беше, че не бях пияна, което просто толкова много говори за мен, че не знам какво друго мога да кажа. Идея си нямам как стана, изведнъж започна с пълна газ, обаче до там.. Разговори, намеквания, свалки ако искате, но... цитирам breaking benjamin: "something's getting in the way..". От една страна жаждата да си го кажа и да получа очакваня отговор не ме оставя на мира, но за разлика от минали дни по някакъв необясним начин се сдържам и изчаквам.. Би било доста добре, защото обикновено проблема ми е точно там, но то не се изясняват нещата колкото и да чакам. Дори бих казала, че ми става все по-объркано.. Причината е каквато беше и миналия път (до колкото успях да определя причина миналия път).. "бившата"! И то не просто бившата, а Бившата с главно Б.. И бихте си казали "Не тя няма да повтори стара грешка", но на-повтарям. Сякаш е нарочно.. всъщност всеки би си го казал.. всъщност сякаш аз нарочно си го причинявам! Изводите винаги са такива, аз съм си виновна.. и когато пак се озова на рамото на някоя приятелка и чуя думите "не плачи, не си виновна" просто ще трябва да се изсмея и да кажа "да ама съм виновна".
Още нищо не е станало, поне не на практика и от двете страни, не мога да кажа нищо обаче за себе си и това което става "отвътре". Надежда има както винаги, надеждата е, че в някои етап мозъка ми ще почне да функционира като мозъка на нормално момиче което не иска да се самонаранява и ще се спася.. но до сега не сме станали свидетели на подобно явление тъй че сами си правете изводите колко голяма е тази надежда..